Близките трябва да изискват документи преди да настанят свой близък

Д-р Вихрен Христов
Председател на Националната асоциация на частните домове за възрастни хора:

Има ли и други домове, освен тези на ужасите, които видяхме в с. Ягода? Какво се изисква, за да получат възрастните хора подобаваща грижа в последните дни от живота си, питаме д-р Христов - собственик на първия частен дом за възрастни хора в България. Той го създава заедно със съпругата си през 1999 г. след като завършва медицина и трупа опит в грижата за възрастни хора в Италия. Днес е председател на Националната асоциация на частните домове за възрастни хора.

Д-р Христов, как се роди идеята да направите първия частен дом за възрастни хора в България?

Всичко тръгна случайно. Но знаете, че случайности няма, случайността обикновено е сблъсък на две необходимости. Когато се дипломирах през декември 1991 г. и си взех дипломата по медицина, по случайност отидох в Италия за 3 месеца като турист. Там, отново случайно, ми направиха предложение да отида да работя. Попаднах в дом за възрастни хора, който беше съвсем малък, в него се грижеха за 10 човека. Но през това време аз успях да видя есенцията и начина на работа, на обгрижване, на обслужване на възрастни хора в различно състояние. Там работих две години. 

По това време, след като се върнах в България, у нас нямаше закон, който да позволява и да регламентира съществуването и функционирането на частни домове за възрастни хора. Всички бяха държавни. Едва през 1998 година излезе „Закон за социално подпомагане“, както и правилникът за неговото приложение, който позволяваше да се работи под частна форма. Така, на 9 октомври 1999 г., аз и съпругата ми открихме първия частен дом за възрастни хора, който беше в една къща под наем в квартал „Княжево" в София.

Тогава приехме първите трима възрастни човека и ние бяхме и медицински сестри, и лекари, и санитари. Лека-полека намерихме и персонал, и всичко, като всяко начало беше мъчително, трудно и с много спънки и без каквато и да е помощ от държавата.

След това открихме домове и в Бояна, и в Банкя. Това бяха къщи, които ние пригодихме за домове. Те бяха под наем, но се направиха архитектурни проекти за смяна на предназначението. Винаги сме имали лиценз и винаги сме гледали да спазваме нормите и законите. През 2007 г., когато България влезе в Европейския съюз, имахме сключен договор за кредит, за да можем да построим нашия собствен дом, който се намира в Горна баня.

Там вече е по архитектурен проект, с всички удобства, със санитарен възел, асансьор, телевизор.

Това ли са изискванията, за да се открие сега един дом за възрастни хора?

Изискванията не са само тези, става въпрос за комплекс от правила, които „Агенцията за качеството на социалните услуги„ (АКСУ) изисква. Първо, този дом трябва да се категоризира - дали е само за хора в надтрудоспособна възраст, или такъв за хора със специфични нужди или заболявания. Сега тези изисквания станаха още повече и още по-високи.

Но тогава лицензите се издаваха от „Агенцията за социално подпомагане„. Лека-полека това даде възможност да се постигнат едни европейски норми. Най-доброто, което може да се направи, е да не се пригажда. Една голяма част от сегашните домове го правят по неправилния начин - взимат съществуваща къща и се опитват да я пригодят към изискванията за обслужване на възрастни хора. 

Това е грешка, защото, например, няма как да се направи асансьор в сграда, кодето не е предвидено да има шахта. Или пък да има дневна с трапезария, ако не се направи по предварителен архитектурен проект, както и стаите да се направят всяка със санитарен възел. Затова, правилният начин е една сграда да се построи още от началото по предназначение дом за възрастни хора. Всичко друго са импровизации и на мен ми се обаждат периодично хотелиери, на които не им е тръгнал бизнесът, с идеята да ги направят домове. Това не е достатъчно, защото спецификата на обслужване и на работа при възрастни хора изисква и специфична архитектура и помощни средства, при условие, че част от хората са инвалиди, трябва да има места за инвалидни колички и т.н.

Това, за което говорите, е далеч от това, което видяхме от кадрите в дома в с. Ягода. Вие, като видяхте снимките, какво си помислихте?

Необходимостта от правилната материална база е едната част, но по-важната част, която не я пише и не се вижда от тези кадри от домовете на ужасите, е подготовката по обгрижването и обслужването на възрастните хора, която изисква специфични познания, маниери на работа и професионализъм, които не могат да се научат, освен ако нямаш призвание да го осъществяват като дейност.

Много хора се заблуждават, че това е въпрос само на добра материална база. Нищо подобно, материалната база като процентно съотношение за важност е 20% към 80% човешки фактор, отношение, професионализъм. Дори технически да се знае как се поставя един памперс, как се хигиенизира един човек или помещение, домът за възрастни е един сложен организъм. Това е една от най-сложните дейности. Чак сега, след като станаха разкритията за социални домове, които не са лицензирани, където има такива злоупотреби и издевателства върху възрастни хора, които вместо да получат признание в края на своя житейски път, получават грубо отношение, се правят изводи, че е много важно хората, които получават лицензи от АКСУ, след като са се захванали с тази хуманна мисия, да изкарат курсове за специализирано отношение към възрастните хора. Защото това го няма в регламента, няма го в законите. 

А то е най-важното, защото не бива да се прави аналог между дом за възрастни и един обикновен хотел или почивна станция, която дава стаи под наем. В тези туристически обекти няма никакъв ангажимент към възрастните хора, които са и болни, и там се изисква постоянен надзор.

Като човек от бранша, изненадахте ли се от това, което видяхте в тези незаконни домове?

Аз не се изненадах. Даже предложих да се направи подробно картотекиране и картографиране на всички съществуващи домове, защото така лицензираните ще изпъкнат на фона на нелегалните. За да могат да бъдат разкрити една голяма част от домовете, които са нелегални или полулегални. И оправданието, което дава собственичката на дома в „Суходол", не че не са имали лиценз, имали стар от 2017 г., но не знаели, че от 2022 г. съществува нова форма на регистрация към АКСУ. Те просто живеят в саксия и не знаят какви са новите уредби и нормативи. Това не е сериозно оправдание. Незнанието на виновния не го освобождава от отговорност. Затова трябва да се направи масова кампания за картотекиране на всички съществуващи домове. Това не е трудно, но изисква голяма офанзива, с много хора, които да тръгнат по райони и да отбелязват къде какво има, защото обикновените хора знаят в един район какво къде има.

Главният обвиняем за дома на ужасите в село Ягода каза “за да изпълнявам глупавите европейски изисквания, трябва да им искам по 5000 лева на месец” Толкова ли е издръжката на един потребител в лицензиран дом?

Това са абсурдни, лъжливи интерпретации на един неук и некомпетентен човек, който обаче се опитва да бъде хитрец. Няма такова нещо, лицензирането не струва толкова, че да налага една такава абсурдна издръжка от 5000 лева за месец за който и да е човек.
Това е опит да намери оправдание за себе си.

Можем ли по таксата да познаем дали един хоспис или дом за стари хора е законен, или не?

Само таксата и дневната издръжка не могат да бодат критерии. Защото в момента от държавните до някои от частните домове има огромен диапазон от предлагани такси като леглоден или месечна издръжка, като разликите са фрапантни - от 900 лева до 3000 лева, трудно е да се каже по цената на издръжката кое е оптималното.

Но близките, които са взели принципно решение да настанят своите най-близки хора
- баща, майка, дядо и т.н., трябва да си уговарят среща на място. Да не се притесняват и да изискват документи. Документи, които да представят от самия дом, на който са се спрели. Да им покажат лиценза от „Агенцията за качество на социалните услуги”, разрешението за осъществяване на дейност от пожарната, документа от „Регионалната здравна инспекция”, за да се знае дали тук може да се приготви храна, или се ползва кетъринг, дали има хигиенно-епидемиологични надзори, дали се прави всеки месец дезинфекция от фирма. Всичко това има своето значение, за да може хората, който правят своя избор, сами да преценят тук има ли легалност или не.

Като изискват тези лицензи, те могат да си запишат номера на лиценза и да се обадят в АКСУ, за да попитат лиценз еди кой си номер на кой дом отговаря, има ли такъв и да си сверят часовниците, преди да настанят най-близките си хора в дома. Аз бих им дал това като съвет. Аз лично, преди да настаня когото и да е в нашия дом, също искам да се срещна с хората. Защото това е двустранен процес - не само близките трябва да изберат дом, но и тези, които отговарят за този дом, трябва да преценят могат ли да поемат ангажимента, какво е състоянието на тези хора. 

Защото един такъв ангажимент е отговорност. Моят съвет като създател на първия час-
тен дом и като председател на „Асоциацията на частните домове за възрастни хора” в такава ситуация на все още диво и нерегламентирано осъществяване на социална
дейност, със затруднение от органите на държавата да осъществява контрол, е
хората да проверяват сами, няма друго решение.